Предстоящи събития

Морфологични дни

10.06.2022 - 12.06.2022
Морфологични днивиж повече....

Националният антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките

открива временна изложба

"Лечебницата в Античността и Средновековието"


   В началото на 2022 г. Националният антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей на Българската академия на науките представя временната изложба "Лечебницата в Античността и Средновековието", която е организирана в партньорство с Музея за история на медицината към Медицински университет–Пловдив и Исторически музей–Свищов. Авторите са поставили акцент върху зараждането и развитието на болницата, като здравна институция, нейното структуриране и финансиране, израстването ѝ като образователен център, постиженията на болничното лечение. Актуалната тема е развита и представена като „цивилизационен“ избор, направен от човечеството.

   Изложбата "Лечебницата в Античността и Средновековието" се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата на РБългария и е посветена на 15-годишнината от откриването на Националния антропологичен музей при ИЕМПАМ-БАН, единствената в страната музейна институция, представяща резултатите от научните изследвания в областта на палеоантропологията и антропологията на живо население. Временната експозиция може да бъде разгледана от посетители в периода 14 януари - 30 юни 2022 г. в сградата на Националния антропологичен музей при ИЕМПАМ-БАН в гр. София, бул. "Цариградско шосе" №73.
Уважаеми приятели!
Националният антропологичен музей е част от структурата на Института по експериментална морфология, патология и антропология (ИЕМПАМ) към Българска Академия на Науките (БАН).
Музеят е създаден от чл.кор.проф. Йордан Йорданов и е открит на 21 март 2007 г. Той е и най-новият в системата от музеи към БАН.
Проектът НАМ се явява продължение на постоянната експозиция „Човекът в миналото”, създадена да популяризира антропологичните изследвания на населението, живяло по нашите земи от неолита до Възраждането, установени чрез изследване на костен материал от археологически разкопки.
Проявеният интерес от страна на различни групи и слоеве от българската общественост, както и от чуждестранни специалисти и посетители на България дава основание да се пристъпи към, откриването на Национален антрополгичен музей, под ръководството на Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.
В залите на музея ни ще откриете информация за антропологичните изследвания обхващащи живялото в миналото и съвременно население на България. Ще се запознаете с данни за болестите, оставили следи върху костите, лечебни практики и ритуални действия, свързани с вярата на хората през съответната историческа епоха. Ще имате възможността да получите и визуална представа за образите на хората, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до наши дни.

Структура

Националният антропологичен музей се простира на площ повече от 700 кв.м. Разполага с фоайе, зала за обучение, основна зала, множество малки зали, няколко лабортории и аудитория.

История

Антропологичните изследвания в България, започнали в последните десетилетия на миналия век, включват населението на страната ни и костен материал – първоначално от манастирски и църковни костници, а след това получен и от археологически разкопки.
Резултатите от антропологичните изследвания на българското население и на хората, населяващи днешните български земи в миналото, показват техните антропологични типове и дават информация за здравето и болестите им. Тези резултати, известни на ограничен кръг специалисти, не са широко достояние за нашата общественост. Създаването на Национален антропологичен музей към БАН цели да способства разпространението на антропологичните знания.
Многогодишните усилия на чл.кор.проф. Йордан Йорданов се увенчават с успех на 21 март 2007г. когато се открива Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН. Той е и първият директор на НАМ в периода 2007 – 2010г., след което се пенсионира, но остава да помага със знанията и опита си.
За периода 2010 – 2014г. ръководител на НАМ е проф. Нина Атанасова, която е и директор на ИЕМПАМ - БАН.
За периода 2014 – 2018г. директор на ИЕМПАМ е проф. д-р Димитър Кадийски, който е и директор на НАМ.
От 2018г. до настоящият момент директор на ИЕМПАМ и на НАМ е проф. Светлозара Петкова.
От 2014г. до настоящият момент ръководител на НАМ е доц. д-р Атанас Кацаров.

Екип

Ръководител
Доц. д-р Атанас Кацаров, доктор
Уредник
гл.ас. д-р Мария Христова, археолог
Специалисти
асистент Надежда Атанасова, антрополог
Диана Златкова, историк
Росен Гацин, историк
Владислав Тодоров, археолог
Ваньо Панчев, археолог
Лилия Овнарска, археолог
Фондхранител
Калоян Василев, антрополог
Секретар на НАМ, Експерт "Връзки с обществеността"
Ралица Янакиева
Лятно работно време за посетители:
(юни – септември)
Вторник – Неделя: 09:00 – 17:00 ч.
Зимно работно време за посетители:
(октомври– май)
Вторник – Събота: 09:00 – 17:00 ч.
Лятно работно време за посетители:
(1 май – 30 Септември)
Понеделник: 12:00 – 17:00 ч.
Вторник – Неделя: 09:00 – 17:00 ч.
Зимно работно време за посетители:
(1 Октомври – 30 Април)
Понеделник: 12:00 – 17:00 ч.
Вторник – Събота: 09:00 – 17:00 ч.