Структура
Националният антропологичен музей се простира на площ повече от 700 кв.м. Разполага с фоайе, зала за обучение, основна зала, множество малки зали, няколко лабортории и аудитория.
История
Антропологичните изследвания в България, започнали в последните десетилетия на миналия век, включват населението на страната ни и костен материал – първоначално от манастирски и църковни костници, а след това получен и от археологически разкопки.
Резултатите от антропологичните изследвания на българското население и на хората, населяващи днешните български земи в миналото, показват техните антропологични типове и дават информация за здравето и болестите им. Тези резултати, известни на ограничен кръг специалисти, не са широко достояние за нашата общественост. Създаването на Национален антропологичен музей към БАН цели да способства разпространението на антропологичните знания.
Многогодишните усилия на чл.кор.проф. Йордан Йорданов се увенчават с успех на 21 март 2007г. когато се открива Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН. Той е и първият директор на НАМ в периода 2007 – 2010г., след което се пенсионира, но остава да помага със знанията и опита си.
За периода 2010 – 2014г. ръководител на НАМ е проф. Нина Атанасова, която е и директор на ИЕМПАМ - БАН.
За периода 2014 – 2018г. директор на ИЕМПАМ е проф. д-р Димитър Кадийски, който е и директор на НАМ.
От 2018г. до настоящият момент директор на ИЕМПАМ и на НАМ е проф. Светлозара Петкова.
От 2014г. до настоящият момент ръководител на НАМ е доц. д-р Атанас Кацаров.
Екип
Ръководител
Доц. д-р Атанас Кацаров, доктор
Уредник
гл.ас. д-р Мария Христова, археолог
Специалисти
гл. ас. д-р Надежда Атанасова, антрополог
ас. Диана Златкова, историк
д-р Росен Гацин, историк
ас. Владислав Тодоров, археолог
Фондхранител
Калоян Василев, антрополог
Секретар на НАМ, Експерт "Връзки с обществеността"
Ралица Янакиева